Игри

Информация за страница Константин

      Село Константин е кръстено на генерал Радуновски, който през 1915-та година прави един изключително благороден жест към цялото местно население. Дарява двора на родната си къща като терен, на който да се построи новата училищна сграда. През този период генералът от армията е в отпуска и има намерение веднага след своето пенсиониране да се върне и да живее в родното си място. Така и не успява да осъществи тези си намерения, защото малко по-късно си отива от този свят. Днес в селото функционират две църкви, като едната от тях е православен храм, а другата – джамия. От обществените институции най-важно е кметството, а след него и читалището. Двете детски градини осигуряват на малките деца от селото занимания за през деня, а в училището има приблизително 200 записани ученици. Не на последно място трябва да се споменат аптеката и здравната служба, в която се оказва помощ на нуждаещите се от медицински грижи.

     Културните забележителности на Константин включват поне няколко паметника и един от тях е на вече споменатия Радуновски. Също така има и монумент на партизани, които при престрелка на седми септември 1944-та година със силите на полицията падат убити в дългата и кървава борба на партизанските отряди с фашистката полиция. В периода от 1912-та до 1918-та година страната ни се намира в състояние на цели три войни, а по този повод в селото точно в центъра до известната чешма е построен монумент на отдалите живота си на родината във военните сражения. Но край селото намират смъртта си и войници от времето на Руско – турската освободителна война, техните имена също са включени към военния монумент. Девича могила е местност пък, свързана с трагичната участ на сестрата на Крали Марко. Нейният възлюбен бил турчин и когато Крали Марко научава, я убива със стрели, изстреляни от собствения му лък. Днес това е лобното място на момичето, а легендата има и продължение. В една друга местност, Чукала мома лешници, сестрата била видяна от Крали Марко да чисти лешници и я засипва с кочан от стрели. Двата камъка и до днес продължават да се намират един до друг.

      В село Константин на особена почит сред местното население е Тодоровден, посрещан в края на зимния сезон. Конските и магарешки кушии са атракция, еднакво интересна за местното население и за други гости. Именият ден на селото се отбелязва в деня на светците Константин и Елена, като към днешен момент е предпочетена датата 3-ти юни, а не 21-ви май. Два дни продължава този празник и на втория се организират пехливански борби. В миналото по този начин именно четите са си избирали хайдути, които да бъдат техни водачи. Но тези борби днес нямат такъв характер, а са част от атракциите и някои от републиканските ни шампиони също са взимали участие. Селото е може би единственото за цяла България, където на 1-ви март се прави посрещане на Баба Марта. Тя носи бяла народна носия и бяла и червена къделя, а част от облеклото й включва хурка. Представлява уред за точене на нишки от текстил.